Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image

mo' fidelity | November 15, 2018

Scroll to top


One Comment

We Talked to…Sirius & Methodikal

Nevyana Boycheva

In English

На български

Sirius & Methodikal aka Angel and Andrey have been among the key players in Sofia’s club culture for quite some time now. They’ve been in the game for roughly more than 10 years and for the past five of them they’ve been hard at work developing their club night ReelFeel and building a community of musically like-minded people.

When they’re not organizing concerts and parties with high-profile guests such as Debruit, The Herbaliser or Toddla T, they often get behind the decks themselves and always a deliver enjoyable sets which lack genre boundaries. If you don’t trust me, see/hear for yourselves this Friday in Plovdiv, when the duo will be joining Melformator and Timoshenko for the opening party of One Design Week 2015. The event will take place State Opera Plovdiv Concert Hall which will transformed by a very special 3D mapping.

Ahead of this great night, we talked to Sirius (Angel) and Methodikal (Andrey) about music, club culture and their work and in the end they agreed to make a selection of some of their favourite tracks. Enjoy!

Tell us about how you started DJing and organizing music events.

S: I think I started about 10 years ago playing music with friends at their house parties. The Groovy Sessions radio show started afterwards along with the club nights of the same name, which I had been doing for about 4 years. Since 2010 I’m fully occupied with the ReelFeel night and Sirius & Methodikal.

M: I accidentally started working at a night club in the end of the 90s and while being there I started experimenting with vinyl and recording mixes on cassettes while playing in the club when it was empty. I wanted to know how the tracks I was excited about sounded on a real sound system. In the end after some time had passed I started a regular night in the same club with a friend of mine which was really special and lasted for about an year.

I was pulled to organizing events by some really cool people from Seattle who were really good at that and were making really interesting things for that time.

What is the thing you like the most about your work?

S: Well, it’s the fact that during most of the time I’m surrounded by music, which is truly inspirational to me. My days pass while listening to new tracks, rediscovering old ones, reading music reviews, as well as writing them, making party selections and recording mixes, communicating with artists, DJs and other people interested in music. The nights are usually reserved for late night DJ sessions which on the weekends take place in the clubs. Another really valuable thing is the constant dynamics, the trips, getting acquainted with new people.

M: Well, it’s the culture itself, the people it attracts and the energy it creates and recreates. It’s a different feeling and mood.

Which is the most unforgettable party you ever went to?

S: They’re quite a lot but definitely one of our biggest achievements during the last couple of years was that we managed to get KiNK to play on the 18th floor of the Ministry of transport in the heart of Sofia. He performed live with Rachel Row and this was the first event of the MyBeatLive series.

M: There was this night called Body & Soul, organized by Francois K, Danny Krivit & Joe Clauswell. They were playing different venues around the States but mostly in New York. I’ve been to several of those nights – no alcohol was being sold and people were dancing for 12 to 20 hours. In Miami they were invited to play WMC and were joined by Bugz In The Attic who weren’t popular at the time. It was amazing.

Do you think the Bulgarian audience is becoming more open towards a more innovative electronic sound or quite the opposite?

S: There is a certain part of the audience in Bulgaria constantly searching for that fresh electronic sound (but they’re mostly doing it abroad :)). The rest sticks to a more familiar sound, others are kind of in the middle. It’s hard to say.

M: Well, the Bulgarian audience has always been opened to a more alternative sound. The audience’s taste has nothing to do with what’s been happening in Bulgaria during the past 10-15 years. If we leave aside the overly pretentious fans, I think there are people with good taste in different and quality music.


Lately Plovdiv’s club life has risen and events like the upcoming party on Friday are a good proof to that. Have you been following the town’s recent development and do you think it’s possible that Plovdiv reaches Sofia in terms of quality of events and quantity of music fans? 

S: We’ve organized events in Plovdiv and played at quite a lot of parties as guest DJs as well. I think the city has a lot of potential, but it requires a lot of work, persistence, original ideas and last but not least – motivated young people with a flair for development.

M: Plovdiv is great, I hope that soon people over there will create their own club scene and become Sofia’s competitor in terms of live performances and electronic music.

Is there an artist you’ve always wished to see live but still haven’t had the chance to do it?

S: Gil Scott Heron.

M: I would like to see some of those who are no longer with us: Jonny Cash, James Brown, Barry White, Tito Puente, Bobby Womack, etc.

The last track you heard and made you feel something was…? 

S: Pedestrians ‎– Commuter Fantasy

M: Jamie xx – Gosh

Now it’s time for some more music!


My selection consists of eight tracks – original works and remixes by Maurice Fulton which are not that popular. His latest album under the BOOF pseudonym once again affirmed his position as the master of the 110 BPM. Fulton himself has been playing with synth disco, Chicago house, tropicalism and futurism for nearly 15 years now and he does it in a unique way, exhibiting a signature style which could hardly be mistaken or copied.

(*Note: The 8th track is actually so rare, it’s not even on YouTube – Maurice Fulton as BOOFFuture Plants)


My selection is influenced by my return to two of the main sound movements which influenced the formation of the more electronic side of my music taste. The first is dance music which I first heard in clubs in the States in the middle of the 90s. I was coming from Europe and until then I was mainly listening to indie and alternative punk and I accidentally stumbled upon dance music culture in general and in particular house music. The only requirement back then was to dance and listen to this amazing sound coming from kick-ass sound systems. I was quickly brought into the world of producers and DJs like Frankie Knuckles, Masters at Work, Mr. Fingers, Kerri Chandler, Blaze, Ron Trent among others.

At the same time my club culture went through a lot of transformations and I accidentally found the so called French Touch, which is highly influenced by American jazz and hip-hop and sounds really diverse and original. There are a lot of examples so I just decided to make a selection of a few tracks related to the American house sound of the 80s and beginning of the 90s and the French productions which started around the end of the 90s. Since me and Angel share a common passion for Maurice Fulton, I also included one track of his just in case 🙂

Check out more details about the upcoming party here.


Sirius & Methodikal, също познати като Ангел и Андрей, от доста време насам са сред ключовите лица в клубната култура на София. Те са в играта от около 10 години, а през последните пет развиват клубната вечер ReelFeel и работят върху изграждането на общност от хора със сходни музикални интереси.

Когато не организират партита и концерти с големи имена като The Herbaliser, Toddla T, Debruit и други, често пускат музика в софийските клубове, където винаги представят сетове, лишени от жанрови ограничения. Ако не ми вярвате, убедете се сами този петък в Пловдив, когато дуото ще се присъедини към Мелформатор и Timoshenko за откриващото парти на One Design Week 2015. Събитието ще се състои в концертната зала на Държавна опера Пловдив, където пространството ще бъде трансформирано със специален 3D mapping.

Поговорихме си с Ангел (Sirius) и Андрей (Methodikal) за музиката, клубната култура и работата им, а накрая бяха така добри да селектират и няколко любими свои парчета.

От кога се занимавате с пускане на музика и организиране на събития?

S: Мисля, че стартирах преди около 10 години, пускайки музика с приятели на домашните им партита. След това дойде предаването Groovy Sessions и едноименните клубни вечери, с които бях свързан близо 4 години. От 2010 насам съм изцяло ангажиран с вечерите ReelFeel и проекта Sirius & Methodikal.

M: Съвсем случайно започнах да работя в нощен клуб края на 90-те, там започнах да се заигравам с плочи и да си правя миксове на касетки, пускайки на саундсистемата, когато клубът беше празен. Исках да знам как биха звучали парчетата, които ме вълнуваха, на истинска саунд система. Най-накрая след известно време с още един приятел си направихме вечер в същия този клуб,  която се превърна в нещо специално и се задържа може би около година 🙂

В самото организиране на събития ме дръпнаха едни много яки хора от Сиатъл, които са професионалисти в създаването и реализацията на концерти и партита и правеха наистина специални неща за времето си.

Кое най-много ви харесва в работата ви?

S: Ами, че през голямата част от времето съм заобиколен от музика, което ме вдъхноява адски много. Ежедневието ми преминава през преслушване на нови парчета, преоткриване на стари находки, четене и писане на музикални ревюта, селектиране и записване на специални подкасти и миксове, комуникация с артисти, диджеи и други музикално ангажирани личности. Вечерите обикновени са запазени са късни диджей сешъни, които пък през уикендите се пренасят в клубовете. Другото наистина ценно е постоянната динамика, пътуванията, срещите с нови хора.

M: Ами самата култура, хората които привлича и енергията която създава и пресъздава – едно по-различно усещане и настроение от останалата реалност.

Кое е най-незабравимото парти, на което сте присъствали?

S: Много са, но определено едно от постиженията ни през последните години според мен, е че успяхме да качим KiNK на 18-тия етаж на Министерството на транспорта на пъпа на София, където той направи лайв с Rachel Row – първото от серията събития MyBeatLive.

M: Имаше едно парти, Body & Soul, правеха го Francois K, Danny Krivit & Joe Clauswell, обикаляха из щатите на селектирани места и го организираха в Ню Йорк по-често. Ходил съм на няколко такива, нямаше алкохол, танцуваше се 12-20 часa. В Маями бяха поканени на WMC, към тях се присъединиха никому познатите тогава Bugz In The Attic – жесток саунд.

Смятате ли, че българската публика започва да става все по-отворена към недотам популярни артисти и по-новаторски електронен звук или тъкмо обратното?

S: Определена група от българската публика търси постоянно новаторския електронен звук (предимно в чужбина обаче 🙂 ), останалата част залага на познатото звучене, трета пък е по средата. Много е трудно да се определи.

M: Ами българската публиката винаги си е била отворена към алтернативен саунд. Вкусът на публиката ни няма нищо общо с реалността в България през последните 10-15 години. Като изключим понякога нездравата фенщина и претенция, мисля че има хора с добър вкус към различната и качествена музика.


Напоследък нощният живот в Пловдив започва да се раздвижва и партита като предстоящото на 19.06 са доказателство. Имате ли наблюдения върху града и ако да, смятате ли, че по някакъв начин Пловдив ще успее да се доближи до столицата откъм качество на събития и количество заинтересована публика?

S: Правили сме събития в Пловдив и сме пускали на не малко такива като гости. Според мен градът има потенциал, просто трябва много работа, постоянство, оригинални идеи и не на последно място – надъхани млади хора с желание за развитие.

M: Пловдив е супер, надявам се скоро хората от града да си създадат собствена сцена и да конкурират София откъм изпълнения на живо и електронна музика.

Има ли артист, който винаги сте мечтали да видите на живо, но все още не сте имали възможност?

S: Gil Scott Herron.

M: Бих искал да чуя отново някои, които вече ги няма – Jonny Cash, James Brown, Barry White, Tito Puente, Bobby Womack, etc

Последното парче, което чухте и ви жегна е…?

S: Pedestrians ‎– Commuter Fantasy

M: Jamie xx – Gosh

А сега е време за още музика!


Селекцията ми е от 8 парчета, проекти ремикси на Maurice Fulton, които не са чак толкова известни. Най-новият му албум под псевдонима BOOF за пореден го утвърди като господарят на 110 BPM темпото, а самият Fulton вече близо 15 години си играе по един неподражаем начин със синт диско, Чикаго хаус, тропикализъм и футуризъм, като ги опакова със собствен стил, който трудно може да бъде сбъркан или имитиран.

(*Бел.: Едно от парчетата е толкова рядко, че го няма в YouTube – намерете си го: MAURICE FULTON AS BOOF – Future Plants)


Селекцията ми е повлияна от моментното ми връщане към две основни течения, формирали по-електронния ми музикален вкус. Първото течение е денс музиката, която чух за първи път на живо в клубове в Щатите през средата на 90-те. Идвах от Европа и дотогава бях предимно повлиян от инди, алтернативен, пънк саунд и съвсем случайно попаднах в клубната денс култура и хаус музиката, което тогава изискваше просто да танцуваш и да слушаш невероятен саунд от жестоки саунд системи. Така съвсем бързо и лесно попаднах в света на продуценти и диджеи като Frankie Knuckles, Masters At Work, Mr. Fingers, Kerri Chandler, Blaze, после Ron Trent и др. Не беше трудно 🙂

Паралелно с развитието на клубната ми култура тогава, която премина през много трансформации, намерих отново съвсем случайно тъй наречения French Touch, който е повлиян силно от джаза и хип-хопа от Америка и има свой оригинален и разнообразен саунд. Тъй като има прекалено много примери, реших просто да селектирам няколко парчета, които имат своята връзка между американския денс/хаус звук от края на 80-те и началото на 90-те и френските продукции, започнали някъде към края на 90-те и по-нататък във времето. И понеже виждам че Ангел ме изпревари с нашата обща слабост към Maurice Fulton, вмъкнах и едно негово парче, за всеки случай 😉

Повече информатия за партито на 19.06 в Операта ще намерите тук.

Fatal error: Uncaught Exception: 12: REST API is deprecated for versions v2.1 and higher (12) thrown in /home/cecolevs/public_html/wp-content/plugins/seo-facebook-comments/facebook/base_facebook.php on line 1273